Jan 23, 2016, 6:19 PM

Рeтроспекция

577 0 0

 

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света.

 

Все тичахме по „манастирските ливади”,
беряхме си букети от цветя ,
от свежестта се чувствахме по-млади,
разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.
Примамваше ни един водопад.
Катерехме се по скалите често
и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,
в рисунките на чистото небе,
пречиствахме си сред природата душата
и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!
И новата" Тухларна" ме мори!
И зад гърба и Витоша остава.
Не е и пред очите ми дори!
10.01.2015г.София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....