Ретроспекция

Ретроспекция

Позициите на махалото са права и обратна, дясна и лява, противоположни.

Равноправни - в смисъл някакъв - трябва да са те!

Като лятото и зимата - те свята различни два са, два сезона.

Млад си - служиш ти, и ти служат мъдреците стари на геройството правилно твое.

Стар си - мъдрец и учител - мъдростта ти служение заслужава.

Бог ако си - песни някъде за теб се пеят.

Затова са песните създадени, да се вдъхновѝ човек от героя, и от бога.

И да каже нещо от душа и дух за души и духове.

Напрежението в горчивите неща и люти, в хората млади - то поражда новите неща.

От него и чрез него лее се на живота песента.

Слънцето се движи от изток на запад, и времето-пространство е така - напред, напред.

Да, но ако на слънцето подобния човек назад погледне, той поражда нещо Ново за света.

На миналото осъзнаване - и на бъдеще ново раждане.

Старецът-мъдрец сега е вече млад и сили за геройство ново трупа!

Слънцето е вихър и завихряне, поток на река силна.

Предмет един - легло, печка - стои в положение едно година цяла.

Взел си отпуск ил ваканция - обърни в годината еднъж предмета този.

Да "погледне" той назад - да се освежи.

Напрежения нови-други да се породят, да си почине, да види нещо ново.

На дрехите преобличането, на амулетите сменянето все това преследват - новост, свежест.

Различията всички във света - положения нови са.

Защо е радостно детето - неограничено в движенията свои е то.

А на тебе пречи ти какво да се движиш неограничено? - на разума твой съображения.

Не е време, не е място - време намам.

А време - да се печели как - от древността известно е.

Аркаим - град хиперборейски е изгарян много пъти - от жителите свои, доброволно.

Звездите да видят трябва, че това пространство друго е - че старото го няма.

И тогава на пространството ново, време (ново) се дава.

Изводът какъв е - щом пазиш много - съхраняваш, потокът силен движи-влачи те към завършека свой и твой.

А ако назад обръщаш се, - потокът този свой забавяш, стареенето намаляваш, духът успокояваш.

На обръщането назад тогава - слава!

Твърди се в интернетното пространство, въртенето на тялото наляво подмладява.

Може, може, може - да се изпълнява защо не.

Картина една на стената виси - свалѝ я - да дъхне малко от това еднообразие.

Богове почиташ стари вече, спомнѝ си ти за старият, но отпочинал вече - в природата бог - Велес.

Слънцето се движи и Велес със него.

Но Велес и назад да гледа също може, и от запад на изток да върти се - отдясно-наляво.

А с него се върти и Лесничея - напред-назад се движи.

Лесничеят сам възпява и прославя заедно с Велесовото име - своето.

Отдих, младост и пространства нови за хора и животни носят тези двама богове.

От треви и храсталаци, да почистят, не боят се пътеки горски и градини.

За да, като дойде, воинът и герой небесен - свободно мине.

Да се движат хора и животни.

Стари са Велес и Лесничея, но и млади те са.

Не се ленят назад да гледат, - пространства нови да открият, времето да позабавят.

Ново време, нови времена да породят!

Стани и ти - в миналото гледайки - на нови пътища родител-породител.

Чрез ретроспекцията - и чрез новото движение и  въртене!

Ура 

Лесничея