Ретростишие
На борове мирише,
на черни борове - идеята за нощ.
И в тази графика се вписвам -
силует
от върхове с иглички разчертан -
идилия на пагубно мълчание.
На палубата от мечти
търкаля се бутилка
и свитък в нея - моят дневник...
прокълнат летопис
на спомени под плаващите пясъци.
На ехо заглушено от вълни
довлечени от прилива на бъдещето...
предателите мои в късен час,
в безсънието ми пируващи.
Сглобили с ванти моя аз
да съзерцава пропиляното пристанище.
Отвъдни светлини в себичен морз
ме призовават
все още да зова неназовимото,
платна на хоризонта да съзра,
изригнали от миналото...
от сивия вулкан на утрото -
в ден първи на безкрайността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
