6.04.2011 г., 22:50 ч.

Ревност 

  Поезия » Любовна
877 0 2

              РЕВНОСТ

 

Ще се затичам по стълбите надолу,

да те срещна от всички пръв.

Ще гледам смутено рамото ти голо.

От ревност - ще ми капе кръв.

 

За мойте думи ще бъда прокажен.

Ще се оправдавам  с ревността.

Ще кажа, че живея в свят миражен.

Да ревнуваш е от древността.

 

Ще  ме погледнеш със очите чисти,

ще търся пак вината в тях.

За мене остават те златисти.

За тях от ревност влизам в грях.

 

А можеше да бъде по-различно.

Подарените  за  теб цветя

по тебе  лудият изяде поетично.

Криле ми бяха. Как ще полетя?

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много силна емоция се усеща.хареса ми..
  • Напомня ми посланието от вечния хит на Франки Милър ,за ревността!
    Когато ревнуваш,предизвикваш неподозирани по своята мощ стихии.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??