Ревност
РЕВНОСТ
Ще се затичам по стълбите надолу,
да те срещна от всички пръв.
Ще гледам смутено рамото ти голо.
От ревност - ще ми капе кръв.
За мойте думи ще бъда прокажен.
Ще се оправдавам с ревността.
Ще кажа, че живея в свят миражен.
Да ревнуваш е от древността.
Ще ме погледнеш със очите чисти,
ще търся пак вината в тях.
За мене остават те златисти.
За тях от ревност влизам в грях.
А можеше да бъде по-различно.
Подарените за теб цветя
по тебе лудият изяде поетично.
Криле ми бяха. Как ще полетя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
