Ревност
РЕВНОСТ
Ще се затичам по стълбите надолу,
да те срещна от всички пръв.
Ще гледам смутено рамото ти голо.
От ревност - ще ми капе кръв.
За мойте думи ще бъда прокажен.
Ще се оправдавам с ревността.
Ще кажа, че живея в свят миражен.
Да ревнуваш е от древността.
Ще ме погледнеш със очите чисти,
ще търся пак вината в тях.
За мене остават те златисти.
За тях от ревност влизам в грях.
А можеше да бъде по-различно.
Подарените за теб цветя
по тебе лудият изяде поетично.
Криле ми бяха. Как ще полетя?
© Мимо Николов All rights reserved.
