12.12.2008 г., 23:26

Ревност?

1.2K 0 3

                                       Ревност?




                                 Цвета на твоите устни

                                                        кой откъсна пръв,

                                           звездите във очите кой запали?

                                 Една сълза се спусна

                                                      препълнена със скръб

                                           и бузата брадясала опари…


                                  А тръпнещия танц

                                                                  на нежното ти тяло

                                         на кой дари за първи път в нощта?

                                 Целуваш ме и знаеш,

                                                      че аз ще те погаля

                                        и няма да попитам за това…


                                 Въпросите се трупат,

                                                      с целувка запечатваш ги,

                                          прошепваш ми прошепвани неща,

                                  наивно аз се питам,

                                                      какво шетиш на другите,

                                          но… няма да попитам за това…


                                 Нощта със тъмно було

                                                      прикрива на изпращане

                                          целувките и другите неща,

                                 а утре ще попитам,

                                                     а може би във вдруги ден,

                                         а може би това е Ревността?…


                                                                        02:40

                                                                       10.08.2000


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...