12 dic 2008, 23:26

Ревност?

  Poesía
1.2K 0 3

                                       Ревност?




                                 Цвета на твоите устни

                                                        кой откъсна пръв,

                                           звездите във очите кой запали?

                                 Една сълза се спусна

                                                      препълнена със скръб

                                           и бузата брадясала опари…


                                  А тръпнещия танц

                                                                  на нежното ти тяло

                                         на кой дари за първи път в нощта?

                                 Целуваш ме и знаеш,

                                                      че аз ще те погаля

                                        и няма да попитам за това…


                                 Въпросите се трупат,

                                                      с целувка запечатваш ги,

                                          прошепваш ми прошепвани неща,

                                  наивно аз се питам,

                                                      какво шетиш на другите,

                                          но… няма да попитам за това…


                                 Нощта със тъмно було

                                                      прикрива на изпращане

                                          целувките и другите неща,

                                 а утре ще попитам,

                                                     а може би във вдруги ден,

                                         а може би това е Ревността?…


                                                                        02:40

                                                                       10.08.2000


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...