Dec 12, 2008, 11:26 PM

Ревност?

  Poetry
1.2K 0 3

                                       Ревност?




                                 Цвета на твоите устни

                                                        кой откъсна пръв,

                                           звездите във очите кой запали?

                                 Една сълза се спусна

                                                      препълнена със скръб

                                           и бузата брадясала опари…


                                  А тръпнещия танц

                                                                  на нежното ти тяло

                                         на кой дари за първи път в нощта?

                                 Целуваш ме и знаеш,

                                                      че аз ще те погаля

                                        и няма да попитам за това…


                                 Въпросите се трупат,

                                                      с целувка запечатваш ги,

                                          прошепваш ми прошепвани неща,

                                  наивно аз се питам,

                                                      какво шетиш на другите,

                                          но… няма да попитам за това…


                                 Нощта със тъмно було

                                                      прикрива на изпращане

                                          целувките и другите неща,

                                 а утре ще попитам,

                                                     а може би във вдруги ден,

                                         а може би това е Ревността?…


                                                                        02:40

                                                                       10.08.2000


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...