Dec 12, 2008, 11:26 PM

Ревност?

  Poetry
1.2K 0 3

                                       Ревност?




                                 Цвета на твоите устни

                                                        кой откъсна пръв,

                                           звездите във очите кой запали?

                                 Една сълза се спусна

                                                      препълнена със скръб

                                           и бузата брадясала опари…


                                  А тръпнещия танц

                                                                  на нежното ти тяло

                                         на кой дари за първи път в нощта?

                                 Целуваш ме и знаеш,

                                                      че аз ще те погаля

                                        и няма да попитам за това…


                                 Въпросите се трупат,

                                                      с целувка запечатваш ги,

                                          прошепваш ми прошепвани неща,

                                  наивно аз се питам,

                                                      какво шетиш на другите,

                                          но… няма да попитам за това…


                                 Нощта със тъмно було

                                                      прикрива на изпращане

                                          целувките и другите неща,

                                 а утре ще попитам,

                                                     а може би във вдруги ден,

                                         а може би това е Ревността?…


                                                                        02:40

                                                                       10.08.2000


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....