Ревност
РЕВНОСТ
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх
и е хвърлила в мен семената на мрака.
Мрак, задушаващ любов и вяра,
щастие и надежда, радост и мечти.
Опитвам се да го изтръгна от сърцето си,
но той забива зъби в плътта ми
и ме гризе още по-жестоко.
Мрак, наречен ревност.
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх
и е хвърлила в мен семената на мрака.
Мрак, задушаващ любов и вяра,
щастие и надежда, радост и мечти.
Опитвам се да го изтръгна от сърцето си,
но той забива зъби в плътта ми
и ме гризе още по-жестоко.
Мрак, наречен ревност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
