Jan 10, 2007, 3:11 PM
Ревност
РЕВНОСТ
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх
и е хвърлила в мен семената на мрака.
Мрак, задушаващ любов и вяра,
щастие и надежда, радост и мечти.
Опитвам се да го изтръгна от сърцето си,
но той забива зъби в плътта ми
и ме гризе още по-жестоко.
Мрак, наречен ревност.
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх
и е хвърлила в мен семената на мрака.
Мрак, задушаващ любов и вяра,
щастие и надежда, радост и мечти.
Опитвам се да го изтръгна от сърцето си,
но той забива зъби в плътта ми
и ме гризе още по-жестоко.
Мрак, наречен ревност.
© Любка Славова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви много
-
Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!
-
Понякога единствения вариянт да премахнем ревността е да я изтръгнем и сърцето си! Браво!
-
Допада ми как придаваш атмосфера.Поздрав за смелостта да пишеш бели стихове.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
