9.05.2010 г., 19:18

Ревност

973 0 0

Когато ревноста те завладее

и нямаш вяра в себе си дори,

е по-добре да продължиш сам да живееш,

отколкото да рониш кървави сълзи.

 

Щом нямаш капка вяра в  мене,

какъв е смисълът да продължим,

каквото и да кажа, все е грешно.

А болките си как ще задушим.

 

Не ми преписвай всички грехове на този свят.

Не съм светица, но не съм и толкоз грешна.

Обичай ме и просто ми се довери,

неверието любовта руши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...