9.05.2010 г., 19:18

Ревност

980 0 0

Когато ревноста те завладее

и нямаш вяра в себе си дори,

е по-добре да продължиш сам да живееш,

отколкото да рониш кървави сълзи.

 

Щом нямаш капка вяра в  мене,

какъв е смисълът да продължим,

каквото и да кажа, все е грешно.

А болките си как ще задушим.

 

Не ми преписвай всички грехове на този свят.

Не съм светица, но не съм и толкоз грешна.

Обичай ме и просто ми се довери,

неверието любовта руши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...