5.04.2011 г., 22:29

Ревност

1.3K 0 1

По-силно е от мене,
разяжда ме цяла отвътре.
Не мога да се справя
с тая сила, обзела ме.

Няма причина,
повод също,
но това не спира -
ревността прониква по-дълбоко.

Боли ме! Гори ме!
Не стихва пожара...
Боря се, мъча се,
пламъкът не угасва.

Мълча, отричам,
нямам сила да викам.
Ревнувам, обичам,
по-силно е от всичко във мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересно си загатнала идеята си,което лично много ми харесва!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...