Ревнувах те
Ревнувах те
Ревнувах те от полъха на вятъра.
Ревнувах те от ласката на времето,
от аромата див на теменугите,
от слънцето, от погледа на другите.
Ревнувах те от ревността ми луда.
Прогонвах те със всеки миг далече.
И вместо обич - ревността простреля
любовта ни в нашата постеля.
Сега си тук. Но всичко си отиде...
И ревност... И любов... Безплодно време.
Остана само старата ни стряха...
И душите в болката се сляха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
!!
