Ревнувах те
Ревнувах те от полъха на вятъра.
Ревнувах те от ласката на времето,
от аромата див на теменугите,
от слънцето, от погледа на другите.
Ревнувах те от ревността ми луда.
Прогонвах те със всеки миг далече.
И вместо обич - ревността простреля
любовта ни в нашата постеля.
Сега си тук. Но всичко си отиде...
И ревност... И любов... Безплодно време.
Остана само старата ни стряха...
И душите в болката се сляха.
© Стойна Димова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!