Ревнувам те...
Ревнувам те - от жените,
които си къпал с очи.
И гледал, и галил копнежно...
С цвета на очите ти
моята горест мълчи.
Няма те тук, а целувам те нежно...
Ревнувам ти думите,
писани с трепет,
преди още за мене да знаеш.
Раните брулят,
сърцето ми шепне
от тебе нечути признания...
Ревнувам ти... мислите
и нищо, че в тях
все още се виждам щастлива.
За теб съм орисана -
вземи ме без страх!
Ревността с любов се изтрива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
