stenli499 (Станислава) stenli499 (Станислава)
23 291
Dec 13, 2010, 7:04 PM

Ревнувам те...

  Poetry » Love
1.8K 0 20

Ревнувам те - от жените,

          които си къпал с очи.

                   И гледал, и галил копнежно...

С цвета на очите ти

          моята горест мълчи.

                   Няма те тук, а целувам те нежно...

 

 

Ревнувам ти думите,

           писани с трепет,

                    преди още за мене да знаеш.

Раните брулят,

           сърцето ми шепне

                    от тебе нечути признания...

 

 

Ревнувам ти... мислите

             и нищо, че в тях

                     все още се виждам щастлива.

За теб съм орисана -

             вземи ме без страх!

                      Ревността с любов се изтрива...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0