Резилиада
Сбор засвириха тръбите.
Емнаха ни на война.
,,Дълга" – казваха жреците.
И във дъното жена.
Не коя да е – Елена!
Фръцлата на Менелай.
Тъпата му мушмулена...
Моята е по-по-най!
Чуждия позор да бришем.
Обещаха келепир.
И херои да се пишем –
персонажи на Омир.
Клахме се като говеда,
девет станаха лета.
Вече слънцето не гледа
онзи с голата пета.
Одисей накрай предложи
кон от щайги да сглобим.
Само с ножове, по кожи,
вътре да се притаим.
Знаете какво се случи.
Троя падна, бясна сеч.
Всеки своето получи –
едни – плячка, други – меч.
Как по-рано не се сети!?
Одисей е тарикат.
Но причината, къде ти,
другаде била е, брат!
Да е жива Пенелопа!
Писнало и е сама.
Вестоносец му потропа
от Итака със писма.
,,Ти бе! – пишела – Пройдоха!
Я вземи се прибери!
Малко множко ти дойдоха,
то не бе година, три...
Тук самичка издивявам.
И те чака лют калай.
Ако дойда – заявявам,
ще ви спукам с Менелай!"
Затова войната свърши.
Слава Зевсу! Ето на,
кой каквото и да върши,
е на дъното жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Иванов Всички права запазени
