MerlinLanselotov (Васил Иванов)
17 67
May 23, 2018, 12:35 PM

Резилиада 

  Poetry » Humour
860 5 6

Сбор засвириха тръбите.

Емнаха ни на война.

,,Дълга" – казваха жреците.

И във дъното жена.

 

Не коя да е – Елена!

Фръцлата на Менелай.

Тъпата му мушмулена...

Моята е по-по-най!

 

Чуждия позор да бришем.

Обещаха келепир.

И херои да се пишем –

персонажи на Омир.

 

Клахме се като говеда,

девет станаха лета.

Вече слънцето не гледа

онзи с голата пета.

 

Одисей накрай предложи

кон от щайги да сглобим.

Само с ножове, по кожи,

вътре да се притаим.

 

Знаете какво се случи.

Троя падна, бясна сеч.

Всеки своето получи –

едни – плячка, други – меч.

 

Как по-рано не се сети!?

Одисей е тарикат.

Но причината, къде ти,

другаде била е, брат!

 

Да е жива Пенелопа!

Писнало и е сама.

Вестоносец му потропа

от Итака със писма.

 

,,Ти бе! – пишела – Пройдоха!

Я вземи се прибери!

Малко множко ти дойдоха,

то не бе година, три...

 

Тук самичка издивявам.

И те чака лют калай.

Ако дойда – заявявам,

ще ви спукам с Менелай!"

 

Затова войната свърши.

Слава Зевсу! Ето на,

кой каквото и да върши,

е на дъното жена.

 

 

 

© Васил Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??