Рибарска орисия
Снощи цяла нощ не мигнах,
утре заран съм рибар.
Май и кръвно леко вдигнах,
просто тъй, по навик стар.
Щом очи за малко склопя
и шаран ми се привижда.
Смело плувката потапя
и блестящ към мен приижда.
Уж е риба, а говори,
мърда устни мустакати.
Нещо с мен за червей спори,
прътът тънък мощно клати.
Червеи не съм набавил!
Бързо рипвам от леглото,
а фенера де ли съм оставил?
Хайде в тъмното и "през просóто".
В двора почвам да копая,
а лопатата кънти.
Кучето дори пролая,
този червей нейде спи!
Но жена ми е на стража,
от вратата тя крещи:
"Хей сега, ще ти покажа!
Риба?! Ще ловиш мухи!
Двора пак си преобърнал,
чак дори ми се реве!
Десет хляба си замесил
с твойто глупаво кюспе!"
Бавно покрай нея стъпвам,
че е бясна, очевадно.
Сетне бързо, бързо "дръпвам",
брей, че щука месоядна!
Лягам твърде недоволен
и с очите премижавам,
а шаранът ококорен
хич не ме забравя...
А Зората? Кой я чака!
Паля в тъмното колата,
мятам въдиците, сака
и на яза пред водата.
Хвърлям тайната захранка,
десет макари навивам.
Няма отдих, няма дрямка,
цял ден мускули наливам.
Чакам тих и леко клекнал
нещо едро да се хване:
"На асфалта съм ги метнал,
нищичко не, ще да стане!"
Ех, рибарска орисия,
ех, надежда необятна!
Ти си истинска магия
за жените непонятна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
