Рибарска орисия
Снощи цяла нощ не мигнах,
утре заран съм рибар.
Май и кръвно леко вдигнах,
просто тъй, по навик стар.
Щом очи за малко склопя
и шаран ми се привижда.
Смело плувката потапя
и блестящ към мен приижда.
Уж е риба, а говори,
мърда устни мустакати.
Нещо с мен за червей спори,
прътът тънък мощно клати.
Червеи не съм набавил!
Бързо рипвам от леглото,
а фенера де ли съм оставил?
Хайде в тъмното и "през просóто".
В двора почвам да копая,
а лопатата кънти.
Кучето дори пролая,
този червей нейде спи!
Но жена ми е на стража,
от вратата тя крещи:
"Хей сега, ще ти покажа!
Риба?! Ще ловиш мухи!
Двора пак си преобърнал,
чак дори ми се реве!
Десет хляба си замесил
с твойто глупаво кюспе!"
Бавно покрай нея стъпвам,
че е бясна, очевадно.
Сетне бързо, бързо "дръпвам",
брей, че щука месоядна!
Лягам твърде недоволен
и с очите премижавам,
а шаранът ококорен
хич не ме забравя...
А Зората? Кой я чака!
Паля в тъмното колата,
мятам въдиците, сака
и на яза пред водата.
Хвърлям тайната захранка,
десет макари навивам.
Няма отдих, няма дрямка,
цял ден мускули наливам.
Чакам тих и леко клекнал
нещо едро да се хване:
"На асфалта съм ги метнал,
нищичко не, ще да стане!"
Ех, рибарска орисия,
ех, надежда необятна!
Ти си истинска магия
за жените непонятна!
© Хари Спасов All rights reserved.
