19.02.2015 г., 12:36

Риболов

2K 0 10

Риболов

Бърза Лиска към реката,
стиска въдица в ръката.
Стана още от зарана
и умита и засмяна,
рибка иска днес да улови,
с рибешка чорба да се гости.

Приближи се до реката
и застана под върбата.
Слънчо гледа от високо,
а реката е дълбока.
Кукичката хвърли във водата
и приседна тихо на тревата.
Ще почака Лиса, то се знае,
няма днеска да играе.
Както гледаше реката,
въдицата силно се заклати...
Стисна Лиса здраво и задърпа,
рибата на сушата издърпа...
- Лелеее, колко е голяма -
викна радостно Лисана. 
- Ще поканя Кумчо Вълчо, 
даже Ежко Бежко и Лисан.
Кумчо грозденце ще набере,
Ежко ябълки ще донесе,
а пък Лиско има грамофон,
ех, ще стане луд купон.
И щастлива, с усмивка на уста,
хукна Лиса към дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за усмивките, Христов! Дай боже повече усмивки в този живот!
  • !
  • Благодаря и на теб, Кръстина!
  • Оригинално и зареждащо с ведро настроение стихотворение,
    посветено на децата! Съдържа важно послание, а именно,
    че когато споделиш с другите това, което имаш, животът
    става още по-прекрасен! Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички, за вниманието, живи и здрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...