Feb 19, 2015, 12:36 PM

Риболов

2.1K 0 10

Риболов

Бърза Лиска към реката,
стиска въдица в ръката.
Стана още от зарана
и умита и засмяна,
рибка иска днес да улови,
с рибешка чорба да се гости.

Приближи се до реката
и застана под върбата.
Слънчо гледа от високо,
а реката е дълбока.
Кукичката хвърли във водата
и приседна тихо на тревата.
Ще почака Лиса, то се знае,
няма днеска да играе.
Както гледаше реката,
въдицата силно се заклати...
Стисна Лиса здраво и задърпа,
рибата на сушата издърпа...
- Лелеее, колко е голяма -
викна радостно Лисана. 
- Ще поканя Кумчо Вълчо, 
даже Ежко Бежко и Лисан.
Кумчо грозденце ще набере,
Ежко ябълки ще донесе,
а пък Лиско има грамофон,
ех, ще стане луд купон.
И щастлива, с усмивка на уста,
хукна Лиса към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за усмивките, Христов! Дай боже повече усмивки в този живот!
  • !
  • Благодаря и на теб, Кръстина!
  • Оригинално и зареждащо с ведро настроение стихотворение,
    посветено на децата! Съдържа важно послание, а именно,
    че когато споделиш с другите това, което имаш, животът
    става още по-прекрасен! Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички, за вниманието, живи и здрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...