1.05.2021 г., 16:40

Рицар от рими

514 0 3

Аз говоря с поезия, братя,
и целувам с поезия също.
На душите ви искам да пратя
любовта от словесната къща.

Аз съм тътен в световното нищо
и съм малко момче във всемира.
Аз говоря понякога пищно
и в очите на някой се спирам.

Аз обичам, когато познати
ме наричат на галено Митко.
Вие всички сте моите братя
и сестрички в житейската битка!

Аз съм вашият рицар от рими
и сърцатата песен небесна.
Аз съм лято в суровата зима.
Ще ви браня от злото – словесно!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...