Рицари на гъшето перо
Не е ли малко прекалено
икони, но във стихове, да пишем,
в които нашите фасони
с величие във думите да нижем?...
Раздаваме се безрезервно там -
За всеки обич безпределна има
и святост лъха, сякаш че от храм
във всяка дума, строфа, рима...
Такава светлина, как се побира
в човешко тяло, че е лесно в стих?
Във живота си такива диря,
но никъде подобен не открих!
Да, пълно е с добри души, в които
от слънцето лъчите са събрани,
но всеки има и по нещо скрито
способно да нанася рани...
Но ето, че четя и чудеса откривам -
И питам се дали не съм наред?...
Навсякъде светец в поета скивам,
а аз не съм светец, но съм ли и поет?...
То май оттам е разминаването -
Ако бях, то щях и с ореол да бъда...
Поне тъй мисля след прочетеното
на поредния човекът-чудо.
И сякаш, че поредно житие
разгръщам на учител на Исус...
Разплаква ме поредното сърце
написало творба със своя пулс...
О, вие, рицари на гъшето перо,
простете ми на мене, грешника,
че пускам стихове със вас в едно,
а имам скелети във дрешника!
*****
Ако сте такива във реала,
каквито във иконите рисувате,
то аз ще коленича и ще хвала
със химни вас, делата ви и думите!
02.05.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
