Рицарско, на прощаване...

(по О.S.)

Случайните богове тихичко дремят...
Съдбата променя, чрез дъжд, и Мига...
Тихо се раждаме... Без болка... Навреме...
Реалният свят е на някой съня...

Мечтата намира Рицаря често...
Обичта прави някого си щастлив...
Ние, щом тръгваме, не искаме ресто,
живеем без страх, гордо, красиво.

Когато си тръгваме, сме песен изпята,
вино изпито, сърце подарено,
цвете откъснато, Грешно и Свято,
буря в Душата, от Бог осветена...

Ние ще пуснем от клетките птиците!
Ние за Чест кръстосваме шпагите!
Ние сме само сълза по ресниците...
Ние сме Ад и Божа награда...

Чакат ни още слепите по рождение...
Ние го виждаме, скритото за мнозина!
Далечни звезди... Небесно движение...
и "хората да рекат": "- Човек си замина!"...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rkgeorgieva-bg (Ралица Георгиева)

2010-11-30T17:54:38+02:00

Много ми харесва.И не знам,може би аз не разбирам от поезия,но много хора харесват произведения,които дори не успяват да ме жегнат от вътре,докато това е силно.Наистина ме докосна.Поздрави.
slavimn (Славяна)

2010-11-30T14:24:49+02:00

Мъжки стих и мъжка песен
от мъжка шпага издълбани.
Какво, че гарда ви е десен,
сърцето в ляво кой ще брани!?