Nov 30, 2010, 12:13 PM

Рицарско, на прощаване...

  Poetry » Other
839 0 2

Рицарско, на прощаване...

(по О.S.)

Случайните богове тихичко дремят...
Съдбата променя, чрез дъжд, и Мига...
Тихо се раждаме... Без болка... Навреме...
Реалният свят е на някой съня...

Мечтата намира Рицаря често...
Обичта прави някого си щастлив...
Ние, щом тръгваме, не искаме ресто,
живеем без страх, гордо, красиво.

Когато си тръгваме, сме песен изпята,
вино изпито, сърце подарено,
цвете откъснато, Грешно и Свято,
буря в Душата, от Бог осветена...

Ние ще пуснем от клетките птиците!
Ние за Чест кръстосваме шпагите!
Ние сме само сълза по ресниците...
Ние сме Ад и Божа награда...

Чакат ни още слепите по рождение...
Ние го виждаме, скритото за мнозина!
Далечни звезди... Небесно движение...
и "хората да рекат": "- Човек си замина!"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва.И не знам,може би аз не разбирам от поезия,но много хора харесват произведения,които дори не успяват да ме жегнат от вътре,докато това е силно.Наистина ме докосна.Поздрави.
  • Мъжки стих и мъжка песен
    от мъжка шпага издълбани.
    Какво, че гарда ви е десен,
    сърцето в ляво кой ще брани!?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...