9.08.2011 г., 12:22

Рилска приказка

600 0 0

Мястото е приказно, сякаш излязло от детските ни години. Всяка следваща  крачка те опиянява все повече.
Кара те да забравиш и да се оставиш тази приказка да те завладее изцяло.
 Да ù се насладиш и отдавайки ù се, изпадаш в опиянение.
Обвива те в бялата си перелина и те понася - отнася те в света на красотата и вълшебството.
Oмайва те и ти разказва красивата си приказка.
Дава ти част от нея, да отнесеш със себе си като скъп спомен и покана за следващо посещение и следваща приказка.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...