8.02.2023 г., 7:28

Рим

605 1 1

 

Помня, на другият край на света,                                                         

на някакъв остров в небето прострян – 

малко момче и малка жена

/Дали беше сън, дали беше блян/

някаква музика там ги роди.

Някакво слънце, ново, изгря!

И водопад, водопад от звезди 

в очите им светна и после... умря.

Всичките пътища водят до Рим,                                                             

стига да искаш да тръгнеш натам.

Искаш ли двамата да го извървим?

Мечтите не чакат.

Вече го знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...