8.02.2023 г., 7:28

Рим

602 1 1

 

Помня, на другият край на света,                                                         

на някакъв остров в небето прострян – 

малко момче и малка жена

/Дали беше сън, дали беше блян/

някаква музика там ги роди.

Някакво слънце, ново, изгря!

И водопад, водопад от звезди 

в очите им светна и после... умря.

Всичките пътища водят до Рим,                                                             

стига да искаш да тръгнеш натам.

Искаш ли двамата да го извървим?

Мечтите не чакат.

Вече го знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...