8.02.2023 г., 7:28

Рим

607 1 1

 

Помня, на другият край на света,                                                         

на някакъв остров в небето прострян – 

малко момче и малка жена

/Дали беше сън, дали беше блян/

някаква музика там ги роди.

Някакво слънце, ново, изгря!

И водопад, водопад от звезди 

в очите им светна и после... умря.

Всичките пътища водят до Рим,                                                             

стига да искаш да тръгнеш натам.

Искаш ли двамата да го извървим?

Мечтите не чакат.

Вече го знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...