Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди.
Някакво слънце, ново, изгря!
И водопад, водопад от звезди
в очите им светна и после... умря.
Всичките пътища водят до Рим,
стига да искаш да тръгнеш натам.
Искаш ли двамата да го извървим?
Мечтите не чакат.
Вече го знам.
© Росица Младенова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
