Римички от седмия етаж
Аз живея високо -
над човешката същност.
По-съм близо до Бога.
С птиците се прегръщам.
Вечер всички звезди
влизат в моята стая.
Вярно, няма щурци,
но пък гледам в безкрая.
Електронна игра
сякаш ми е живота.
Седем горни нива
съм над нулева кота.
Виждам хората дребни.
Не, не се големея.
Със подобни проблеми
ще ми се да живеят...
Често моля Луната,
да разкаже на Бога
за живота в страната...
Аз от тука не мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
