Аз живея високо -
над човешката същност.
По-съм близо до Бога.
С птиците се прегръщам.
Вечер всички звезди
влизат в моята стая.
Вярно, няма щурци,
но пък гледам в безкрая.
Електронна игра
сякаш ми е живота.
Седем горни нива
съм над нулева кота.
Виждам хората дребни.
Не, не се големея.
Със подобни проблеми
ще ми се да живеят...
Често моля Луната,
да разкаже на Бога
за живота в страната...
Аз от тука не мога.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
