29.08.2018 г., 8:24  

Риска ти си го поемаш

985 9 19

Че ме харесваш, казваш...Току виж,

че вземеш и да ме обикнеш?...

А пò натам?... Дали ще издържиш

и с нрава ми дали ще свикнеш?

 

Чешит голям съм и това го знам.

Със  дявола си  другарувам.

За вярност приказки и други там –

дори не искам  и да чувам...

 

Не съм създаден за една жена!

Добре, де, твой ще съм, частично!

Дали не чувствам в себе си вина?

Недей  мисли егоистично!...

 

Не го ли беше казал Господ Бог –

щом имаш, раздели със други?

И тъй като съм със сърце добро

моми дарявам  и съпруги...

 

Та помислù, съветвам те, добре –

дали със мен ще се оправиш?...

А инак – любовта ми е море!

Внимавай да не се удавиш!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз нямам сносно обяснение за отговор, Ирина!...Просто се явяват в един момент и започват да ме тормозят, докато ги запиша...
    Хубав ден ти желая!...
  • Ха-ха-ха!Та кой мъж е създаден за една женя?Но до кога?А това "твой ще съм частично" още ми гъделичка смеха!!И Бог като е казал за двете ризи,не е казал кой ще се удави в морето....Как ти ги ражда ума тия теми,Роби?!...
  • Благодаря, Приятелко!...
    Да приемем с усмивка всеотдайността на лирическия, който от добро сърце иска да ощастливи де що има дами около себе си!...
  • В морето - вода много, ще стигне за всички Както винаги - перфектен. Браво, Роби!
  • Благодаря, Силвия!...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....