5.09.2008 г., 8:30

Рисунка на вечността

674 0 13
Тайнствено пространствена...
В Рая търсена материя...
В сняг стопявана негазена...
В поглед тъжно безвъзвратен...
В багра разноцветна на душата...
Идолопоклонно шества, шества...
Истинска, пълнокръвна, земна...
Не превратно да господства,
в търсено и уловено чувство,
в ключ намерен, неизмислен,
вечно търсена безумно...
Нежно в натюрморт застинала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • изливай сълзите и болката в стихове...олеква...
    с обич, за теб.
  • "В поглед тъжно безвъзвратен...
    В багра разноцветна на душата..."

    На чувствата дъгата разноцветна
    преливаща от светлото към тъмното...
    И после пак обратно в шепа нежност
    изгрява спомен в светлина обгърнат...
  • Благодаря ви мили сте много! Павлинче не минава ден, в който да не плача, благодаря ти, че ме имаш за силна духом...Прегръщам ви!!!
  • Само за няколко тъжни дни помъдря... с цял век, може би! Съжалявам за причината! Боли ме с теб! Но се радвам за силата на духа ти! Прегръщам те и те целувам, Тюркоазче! И си нарисувала прелестно нежна картина... натюрморт от светлина...
  • Поздравления за мъдростта!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...