Посветено
Рисувай по мен нежни думи...
Пак скришом нощем си мечтая
да бъда нежната ти слабост,
да ме прегръщаш със поглед - омая,
да ме галиш - недовършена цялост...
Изпий ме на глътки желание,
под езика ти тежко да лепна,
как тръпнат минути страдание,
погледите ни щом се пресрещнат...
Дави ме в любов недоплакана,
изпий ме на капчици лудост,
забрави го това наше чакане -
рисувай по мен нежни думи...
© Радосвета Петрова Всички права запазени