Anita765 (Ани Монева)
297 11768
21.02.2018 г., 13:34 ч.

Рисувано след два 

  Поезия » Друга
599 9 11

Отива си, отива си денят

в пожарите на залеза червен,

тревите и цветята ще заспят,

луната дълго ще говори с мен.

 

Щурчета ще проточат своя вик

нагоре, към високи небеса

и в някакъв съвсем нечакан миг

ще си заключи вятърът гласа.

 

Ще се извие в пара аромат

на мащерка и снежнобял равнец,

над този пасторален необят

ще ромоли тъй ситно тих дъждец.

 

Една картина в моите очи

ще оживее някъде след два,

а вънка мракът ще си замълчи,

навел пред спомените ми глава.

 

Разпръснатите къщи ще мълвят

на портите със скърцащия звук,

един рефрен с години недопят

ще потече от техния капчук.

 

Мелодия, в която разпознах

крайречната очакваща бреза,

момиче, с плитките, което бях

на капките в най-топлата сълза.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В момента е 10.30, но всичките ти картини оживяха пред мен!
    Поздравления, Ани!
  • ... И ти ли обичаш брези?...Хубав стих,Ани!!
  • Браво!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Красиво рисуваш, Ани! Много нежен финал!
  • Тихо като нощта и нежно като дъжда...
  • Толкова е красиво, Ани!
  • Такава красива и мила картинка ми изплува пред очите!... Много хубаво с капчица тъга накрая. Страхотен вкус ми остави тоя ти стих. Браво, Ани!
  • Нежно, носталгично...Оживя пред очите ми!
  • Времето след два - потънах в него:
    "Една картина в моите очи
    ще оживее някъде след два,
    а вънка мракът ще си замълчи,
    навел пред спомените ми глава."
    Харесах много, Ани! Поздравления!
  • Мммм..., умили ме, - тази тъй прекрасна картина...!!!
    "Ще се извие в пара аромат -
    на мащерка и снежнобял равнец,
    над този пасторален необят
    ще ромоли тъй ситно тих дъждец."
Предложения
: ??:??