17.01.2018 г., 11:48

Рисуваш ме

666 4 17

             Рисуваш ме в горещо-жълто,

             когато нежно те прегръщам.

             Рискуваш с мен да си задълго,

             дори след залез да се връщам.

 

             Рисуваш ме в прозрачно-синьо,

             мечти когато в облаците гоня.

             Римуваш ме с червено вино

             и с силата на здрава броня.

 

             Рисуваш ме в наивно-бяло,

             повярвал пак на нечия лъжа.

             Разбулваш най-святата си тайна

             и планове кроим до сутринта.

 

             Рисуваш ме и с черни краски,

             направил грешки не веднъж.

             Редуваш упреци със ласки...

             Но, моля те, прости ми! Аз съм мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно ! Поздравления !
  • Благодаря,Силве,Васе,Люси,Wishes,Христо,Влади,Марго,Рени,Пепи,Нина,Роби,Многоцветна,Sunny и Елица!Успешен и творчески ден желая на всички!
  • Това рисуване е уникален похват за отразяване на нюансите в любовните взаимоотношения...
    Харесах, Хари!
  • Каквито и краски да прибавя,
    както и да те охарактеризира, щом любовта
    е в сърцата ви, тя винаги ще ти прощава, ти винаги
    ще се връщаш - не само "след залез". Страхотна творба!
  • Прекрасно е! Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...