23.07.2018 г., 1:09 ч.
Ритъмът на изгубеното сърце
448
0
0
Ден потаен, изпълнен със
купища мечти и тайни черни,
потънали в мойте искрени,
строги, насълзени очи.
Развръзка дали ще има,
или тоя дълъг ден не ще
ме остави намира, както
образа на твоето лице.
Образът светъл още бе,
може би надежда има за
тонове пъстри цветове,за
музиката на моето сърце.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
