6.01.2010 г., 10:36 ч.

Робот 

  Поезия
720 0 8

Тъй дълго в самота живях

и осъзнавам го едва сега.

Загубила се бях. Къде? Не знаех.

От мене нямаше следа.

Не виждах, не усещах. Нищо!

Като робот без управление

повтарях нечии движения.

И чаках оня миг да се разпадна

и дойде краят, моето спасение.

Създателят оказа се добър,

не само оцелях, но дишам...

Аз май съм новият му вариант -

да раждаш се от развалините.

Дори и мисъл се поражда...

възможно ли е в тоз момент?

Сега не искам да гадая, после.

От тишината се роди живот

и с вик събуди ме от мрака.

Аз вече май не съм робот,

щом мога и да плача.

Какво ли име да си дам?

Тъй сложничко е още.

Но скоро и това ще стане

и някой ще протегне ми ръка,

за да измъкне ме от края

на лутането ми сега.

Къде си? Тук съм! Приближи се!

... тъй близо сме до Рая.

 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен, докосващ сърцето стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Харесах!
  • Благодаря на всички от сърце за отзивите,съветите и всичко свързано с текста.Белличка,ценя твоето мнение,знаеш.Поздрав и нека нощта бъде за всички различна,но искана!
  • !!!


    Поздрав с "Псалм" (музика: Енио Мориконе; по библейски и франческански текстове; изпълнител:Анджело Брандуарди):
    http://www.youtube.com/watch?v=xCHS2OF7HIg


    Част от текста (който е условно различен от този на стихотворението, но има и общи неща!?...):
    "........................
    Ден и нощ виках
    Ден и нощ те търсих
    ти познаваш моите пътеки
    сега бди в моя защита.
    В моето объркване,
    в моето безкрайно унижение
    защото напразно те търсих
    но Ти пое ръката ми,
    Господи.."
  • Хубаво!!! Има надежда за всички значи! Ще чакам тогава и аз протегнатата ръка!
  • Много истинско и хубаво!
    Поздрави, Мариана!
  • Много хубаво!
  • Поздравления за искрения и пречистващ стих!
    Привет, Мариана!
Предложения
: ??:??