5.02.2012 г., 18:38 ч.

Род от Родопа 

  Поезия » Оди и поеми
1443 0 5

                                                          Род от Родопа

 

                                 Слиза Родопа по везана риза

                                 към тракийската равнина...

                                 Моето село е мънисто свещенно

                                 в накита златен на гордата ú глава.

                                 Слънцето всяка сутрин се мие

                                 в дървеното ведро

                                 пред кладенеца до нашата къща

                                 и катери с козите върха.

                                 Баба гледа от прага гората

                                 и си спомня за "бялата смърт"...

                                 Връщал се дядо през зимата от войната,

                                 но така и не стигнал в дома...

                                 После... сълзите се смесвали с хляба -

                                 кръст от тежка, вдовишка съдба!

                                 С децата и техните грижи вървяла -

                                 приведена и безкрайно добра.

                                 Дар имам от нея - две сребърни пафти,

                                 пъстра престилка с родопски мотив.

                                 Те са пътеки за родова памет!

                                 Мъдрост вековна от тях все струи.

                                 Болки и билки растат от години

                                 в каменистата, суха река.

                                 Някога мама е пила невинно

                                 от кристална планинска вода.

                                 Сирашка неволя рано я гонила

                                 към капризния стил на града.

                                 Като желъди брулени болките

                                 се множат и отравят пръстта.

                                 И сега си лекуваме раните...

                                 Как тъгувам за "жива вода"!

                                 Планината ме чака разплакана....

                                 Имам корен, на който държа!

 

 

 

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойностно!
  • Много хубаво,
    много, много хубаво
  • Скъпа Алина,здравей!Радвам се да те срещна пак в поезията и в живота!
    Благодаря за топлите думи!Чета с удоволствие стиховете ти тук.
    До нови срещи!
  • Браво !
  • Хееееей,Мария,здравей!!!Много съм щастлива ,че те откривам.
    Дори само заради това си струва да съм тук,защото често си задавам въпроса,има ли смисъл от подобни изяви...
    Свързва ни една„Южна пролет“през 1998 година.
    Радва ме прекрасното ти стихотворение.Пази си пафтите до сърцето и живата вода в Словото!
    Поздрави сърдечни,Мария!!!
Предложения
: ??:??