Род от Родопа
Род от Родопа
Слиза Родопа по везана риза
към тракийската равнина...
Моето село е мънисто свещенно
в накита златен на гордата ú глава.
Слънцето всяка сутрин се мие
в дървеното ведро
пред кладенеца до нашата къща
и катери с козите върха.
Баба гледа от прага гората
и си спомня за "бялата смърт"...
Връщал се дядо през зимата от войната,
но така и не стигнал в дома...
После... сълзите се смесвали с хляба -
кръст от тежка, вдовишка съдба!
С децата и техните грижи вървяла -
приведена и безкрайно добра.
Дар имам от нея - две сребърни пафти,
пъстра престилка с родопски мотив.
Те са пътеки за родова памет!
Мъдрост вековна от тях все струи.
Болки и билки растат от години
в каменистата, суха река.
Някога мама е пила невинно
от кристална планинска вода.
Сирашка неволя рано я гонила
към капризния стил на града.
Като желъди брулени болките
се множат и отравят пръстта.
И сега си лекуваме раните...
Как тъгувам за "жива вода"!
Планината ме чака разплакана....
Имам корен, на който държа!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
