РОДЕН ОТ СТО ЛУНИ
Захвърлих скъсаните дрехи,
натъпках ги във стария си сак,
за себе си не търся повече утехи
и светлина заменям с тъмен мрак.
Ще облека душата в нови,
ще я завия с вятъра студен,
ще счупя гордо старите окови,
от сто Луни съм тази нощ роден...
Ще заменя сърцето със отровата,
ще бъда лошият, нахалният и злият,
старото ще подаря със чест на хората,
с радост цял живот и те любов да пият!
Ще съм безчувствен, безчовечен,
но ще имам най-голямата награда,
животът за мнозина ще е рая вечен
и никой няма повече сред тях да страда!
31.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин Всички права запазени