Роден в безвремие
Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва
в земя самотна и пустиня,
където гласовете глъхнат
на сухите дървета непогинали,
където почернели са небетата,
набръчкани от преждевременната старост
и вълци вият из полетата,
отдавна онемели от неярост,
където слънцето не хвърля сянка
и нивите са само пепел,
разруха без нюанс и без отсянка,
родено мъртво достолепие,
мъжете, разтреперани , до ярост,
сподавена, до тъмновиолетово,
когато мяра според мяра
се раждат мъртвите завети,
а майките са онемели от безплодие,
очите с неизплаканите сълзи,
"Българийо, каква е тази зодия,
родена си в стихията на мълния"!?
Но кой от тебе мене ще отнеме,
земя на мляко, мед и вино,
роден в "неподходящо" време
дали аз твой съм син, Родино?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
