Роденият за полет не пълзи!
Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш,
накрая си оставаш все неук,
дали си дал, какво ли ще получиш,
не го мисли, щом жив си. И си тук.
Търпение да имаш, за кретена,
що нервите ти къса, ден, след ден,
изискват се два-три различни гена
и поглед, към звездите устремен.
Издигаш се, над земните болежки,
изтриваш скришом няколко сълзи.
Да, сляпа любовта е... Но не грешка!
Роденият за полет не пълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
