Роденият за полет не пълзи!
Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш,
накрая си оставаш все неук,
дали си дал, какво ли ще получиш,
не го мисли, щом жив си. И си тук.
Търпение да имаш, за кретена,
що нервите ти къса, ден, след ден,
изискват се два-три различни гена
и поглед, към звездите устремен.
Издигаш се, над земните болежки,
изтриваш скришом няколко сълзи.
Да, сляпа любовта е... Но не грешка!
Роденият за полет не пълзи!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
