3.11.2019 г., 15:22  

Родено от „Шогун“

525 0 0

 

Дали сме ние някакви си вещи,

лутащи се във Вселената безлично?

Приемаме се за значимо нещо,

но рушим природата егоистично.

 

Морал и чест не ни интересуват,

забравили за простичкото щастие,

че „Вчера“, „ Утре“ - „Днес“ не съществуват,

подчинени на кармичното всевластие.

 

Една Сакура с твърда нежност

по навик крие истинското си лице,

като самурай готова да докаже

стаената си обич в своето сърце.  

 

Животът и Смъртта са едно и също,

те две страни са на житейския медал.

Изправим ли се пред огледалото в къщи

личи, че смисъла не всеки е разбрал.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...