3.11.2019 г., 15:22 ч.  

Родено от „Шогун“ 

  Поезия
268 0 0

 

Дали сме ние някакви си вещи,

лутащи се във Вселената безлично?

Приемаме се за значимо нещо,

но рушим природата егоистично.

 

Морал и чест не ни интересуват,

забравили за простичкото щастие,

че „Вчера“, „ Утре“ - „Днес“ не съществуват,

подчинени на кармичното всевластие.

 

Една Сакура с твърда нежност

по навик крие истинското си лице,

като самурай готова да докаже

стаената си обич в своето сърце.  

 

Животът и Смъртта са едно и също,

те две страни са на житейския медал.

Изправим ли се пред огледалото в къщи

личи, че смисъла не всеки е разбрал.

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??