Nov 3, 2019, 3:22 PM  

Родено от „Шогун“

  Poetry
527 0 0

 

Дали сме ние някакви си вещи,

лутащи се във Вселената безлично?

Приемаме се за значимо нещо,

но рушим природата егоистично.

 

Морал и чест не ни интересуват,

забравили за простичкото щастие,

че „Вчера“, „ Утре“ - „Днес“ не съществуват,

подчинени на кармичното всевластие.

 

Една Сакура с твърда нежност

по навик крие истинското си лице,

като самурай готова да докаже

стаената си обич в своето сърце.  

 

Животът и Смъртта са едно и също,

те две страни са на житейския медал.

Изправим ли се пред огледалото в къщи

личи, че смисъла не всеки е разбрал.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...