Nov 3, 2019, 3:22 PM  

Родено от „Шогун“

  Poetry
526 0 0

 

Дали сме ние някакви си вещи,

лутащи се във Вселената безлично?

Приемаме се за значимо нещо,

но рушим природата егоистично.

 

Морал и чест не ни интересуват,

забравили за простичкото щастие,

че „Вчера“, „ Утре“ - „Днес“ не съществуват,

подчинени на кармичното всевластие.

 

Една Сакура с твърда нежност

по навик крие истинското си лице,

като самурай готова да докаже

стаената си обич в своето сърце.  

 

Животът и Смъртта са едно и също,

те две страни са на житейския медал.

Изправим ли се пред огледалото в къщи

личи, че смисъла не всеки е разбрал.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...