Генка Богданова
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри.
Ласкаво зората се усмихна,
с длан обагри в розово росата,
после в капка бисерна притихна.
Слънцето изплува сред позлата.
Птичи хор разбуди тишината,
с химн възторжен, вдъхновен.
От утробата на светлината ...