Генка Богданова
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри.
Ласкаво зората се усмихна,
с длан обагри в розово росата,
после в капка бисерна притихна.
Слънцето изплува сред позлата.
Птичи хор разбуди тишината,
с химн възторжен, вдъхновен.
От утробата на светлината
роди се новият априлски ден.
© Генка Богданова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
