Моята приятелка
Аз имах приятелка мила,
пчеличка от кошер на двора,
тя бе ми и бодрост и сила,
утеха след труд и умора.
Когато цъфтеше липата
тя идваше с други пчели
и кацаше мен на ръката,
в дланта ми след път да поспи.
Тогава ѝ шепнех разнежен,
споделях ѝ зли съдбини,
с телцето си малко и нежно
тя стопляше моите дни.
През май пак с нея аз бях,
стаил мечти тънкокрили,
неволно с пръст я подпрях,
а тя без вина ме ужили.
Как плаках, как страдах за нея,
проклех и намразих света!
Пчеличката, моята фея,
пое към небесни поля!
Но ето, че в тъмни зори
видях да се ражда звезда!
Пчеличката, с жълти искри
на моята длан се разля.
© Хари Спасов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
11 място
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря сърдечно, Гавраиле!
-
Много красиво и затрогващо.Гласувах!
-
Благодаря сърдечно, Иржи.
Твоето мнение винаги е било чест за мен.
Желая творчество вдъхновение. -
Едно такова миличко стихче, всяко дете ще ти е благодарно, Хари, защото изразява достъпно искрените чувства при едно "разочароващо приятелство", както и успокояващото действие на една звезда....Желая ти успех!
-
Благодаря сърдечно, Светулка!
Трогна ме с милите думи. -
Красиво и нежно творение. Разплака ме, върнах се в детството при дядо, който имаше пчелички до акациева горичка.Често ходеше подут от "милувките" им, но правеше най-вълшебния мед, който може да си опита човек. А пчелинът му за мен отговаряше на представата ми за райската градина. Беше на стълбички, слънчев и уютен. Опушваше ги добре за моето гостуване, затова никога не опитах жилото, а само еликсира им. Най-много ни боли, когато от недоглеждане изгубим скъпоценното за нас. Остава ни надеждата, че се е превърнало в звездица и ни закриля отгоре. Успех ти желая! 🐝
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
