Моята приятелка
Аз имах приятелка мила,
пчеличка от кошер на двора,
тя бе ми и бодрост и сила,
утеха след труд и умора.
Когато цъфтеше липата
тя идваше с други пчели
и кацаше мен на ръката,
в дланта ми след път да поспи.
Тогава ѝ шепнех разнежен,
споделях ѝ зли съдбини,
с телцето си малко и нежно
тя стопляше моите дни.
През май пак с нея аз бях,
стаил мечти тънкокрили,
неволно с пръст я подпрях,
а тя без вина ме ужили.
Как плаках, как страдах за нея,
проклех и намразих света!
Пчеличката, моята фея,
пое към небесни поля!
Но ето, че в тъмни зори
видях да се ражда звезда!
Пчеличката, с жълти искри
на моята длан се разля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
